Основната разлика се състои в начина на учредяване и съпътстващите разходи. И в двата случая банката обезпечава кредита си чрез имота, но процедурите се различават:
- Договорна ипотека: Сключва се под формата на нотариален акт, който представлява договор между банката и кредитополучателя. Изисква присъствие пред нотариус.
- Законна ипотека: Учредява се по молба на банката към Агенция по вписванията, като към нея се прилага самият договор за кредит. Обикновено това е по икономичен вариант.
Кога се налага учредяването на договорна ипотека?
Договорната ипотека се използва при по-сложни структури на кредита, като например:
- Комбинирани цели: Когато сумата е не само за покупка, но и за ремонт, довършителни работи или застрахователни премии.
- Високо финансиране: Когато кредитът надхвърля продажната цена на имота.
- Различно обезпечение: Когато се ипотекира имот, различен от този, който се купува.
- Рефинансиране: При прехвърляне/рефинансиране на кредит от една банка в друга.
- Разлика в собствеността: Когато собствениците на имота и кредитополучателите не са едни и същи лица.
- Потребителски цели: При нецелеви ипотечни кредити или потребителски заеми с обезпечение.
Кога може да се ползва законна ипотека?
Тя е приложима при така наречената „чиста покупка“. Условията са: кредитът да финансира единствено покупната цена, цялата сума да се превежда директно на продавача и да се ипотекира точно имотът, който е обект на сделката.
Кой вариант е по-изгоден като цена?
Законната ипотека обикновено е по-евтина, тъй като нотариалните такси за нейното вписване са значително по-ниски в сравнение с тези за изготвяне на нотариален акт за договорна ипотека.
